Избрано

Къщата

Тъжна бе тази пролет. Беше май, малко след средата - 17-ти. Липите - строени като войници от двете страни на малката улица и те бяха тъжни, макар че вече бяха показали листата си на целия свят. Светът всъщност не беше голям - една улица и нейните хора, живеещи отдавна тук. Вървях без посока, краката ме …

Нататък Къщата

Избрано

Странно

— Казвам се Карамфил - представи се протагонистът - Наричай ме Фильо. — Знам как се казваш - каза авторът. — Така е - отговори Фильо - А защо си ми измислил такова идиотско име? — Какво му е на името? - почеса се по голото теме авторът - Кръстих те на цвете. — Цвете, …

Нататък Странно

Избрано

Един скучен разказ, който написах вчера

Лятото свърши и дойде есента. Всъщност - не. Никой не започва разкази така, не и с подобно банално изречение.  Мога да опитам да започна отново, но дали ще ми стигне времето? А мога и да я карам както аз си знам. Да видим тогава какво ще излезе. Историята се случи един благодатен четвъртък следобяд, когато …

Нататък Един скучен разказ, който написах вчера

Избрано

Събеседникът

Лято е и имам сини очи. Кожата ми изгаря от силното слънце и се бели, после става тъмна като кожата на циганин от Комлука. Имам тридесет слънчеви бани, от края на май досега, затова съм толкова черен вече. Освен това съм добър събеседник, май затова моите приятели ме викат да ходя с тях на плаж. …

Нататък Събеседникът

Избрано

В ръцете на Бога

Карам бързо. Понякога обичам бързите скорости, но не винаги. Зависи от колата. Един път карах Мерцедес, и ми хареса. Влезеш ли в тази кола обаче, губиш връзка с околния свят. Мисля, че Робърт Пърсиг бе писал нещо по темата за колите и моторите. Аз мотор не съм карал досега, а да се уча вече ми …

Нататък В ръцете на Бога

Избрано

Любовта е по-голяма от небето

— Любовта е такова нещо, брадъре - каза Кольо Лудия - Та чак небето се синее. Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен …

Нататък Любовта е по-голяма от небето

Избрано

Светецът

Капитанът, моят шеф каза, че няма проблем. Не каза точно това, ако трябва да съм честен. Той е голям мъж, имам предвид не само това, че е едър. Каза ми, че мога да отида на погребението, после ме попита на колко е приятелят ми. Казах му. След това, докато излизаше от офиса ми, Капитанът си …

Нататък Светецът

Избрано

Писмото

Едно Пътувах трети ден, сменях една магистрала с друга, спрях няколко пъти, за да заредя и да похапна, а после - пак на пътя. Беше късен следобяд, когато се качих на US64, и поех на югозапад. Трябваше да намеря хотел, бях уморен, исках да се изкъпя и да поспя, а на следващия ден щях да …

Нататък Писмото

Избрано

Статуята, дъждът, и надеждите ни в събота следобяд

Погледнах кучето, малко, черно и с лъскава козина. Стоеше неподвижно на задните си крака пред мъжа, който бе облечен в черни дрехи: високи ботуши, широк панталон, късо палто и шапка с периферия. До кучето имаше висока ваза, и тя черна и непрозрачна. Вляво от статуята (мое дясно, бях от другата страна на улицата), точно зад …

Нататък Статуята, дъждът, и надеждите ни в събота следобяд

Избрано

Бялата и като сварено яйце кожа

Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното …

Нататък Бялата и като сварено яйце кожа

Избрано

Черен пирон в сивото небе

Една сутрин се събудих и го видях, на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като …

Нататък Черен пирон в сивото небе

Моят Вийон

"На времето останал верен раздаде своето Вийон: като лопата беше черен, изстискан бе като лимон и нямаше дори подслон да завещае на другар  - без грош под този небосклон, не доживя да стане стар." Из "Малкото завещание" - превод Васил Сотиров. За Франсоа Вийон е писано много повече, отколкото той самият е писал през целия …

Нататък Моят Вийон

От 7 до 5

Събуждаш се час и половина по-рано. Къпеш се, бръснеш се, правиш си кафе. Трябва нещо да се закуси. Пушиш. Тръгваш за работа. По сънните, криволичещи улици има и други като теб. Събуждащ се град, вените му се изпълват с коли и мърдащи хора. Пристигаш. Влизаш, заставаш на точното място и в точното време. Работиш. Тялото …

Нататък От 7 до 5

Това, което не знаем

В лунна звездна нощ се случва да погледнеш нагоре - към звездното небе. Там нещата не са се променили особено откакто изобретихме компютрите, автомобилите и самолетите. Нашите малки играчки не впечатляват въобще огромния свят. Впрочем светът не знае за нас. И всичко си остава тук - на Земята и в нашето, човешко съзнание. Доста се …

Нататък Това, което не знаем

“Католици” ООД

Бог е жена. Но папата е мъж. Католическата църква, може би най-богатата в света, не само с безбройните банки на Ватикана, а и с милионите бизнеси, имоти и какво ли не, е пълновластен господар в този свят. Но това отдавна не е достатъчно. В извратеното съзнание на поколения папи живее една доминираща мисъл: Да владееш душите на …

Нататък “Католици” ООД

Стълбата

"Политика" - чувах тази дума всеки ден по телевизията, по радиото. В къщи, на масата, и там я употребяваха постоянно. Аз обикновено седях под масата в кухнята и си мислех, че говорят за някаква стълба. Така ми звучеше тази непозната дума. А те се въодушевяваха, докато я повтаряха и потретваха, особено след някоя чашка червено …

Нататък Стълбата