Безгласно и без никаква камбана

От суета и обич – мраморни картини
се раждат в огън мрачни херувими
и в лоното на минали години
потъват те, за да не ме отмине
и болката, и радостта на този свят.

Не зная майски или юлски цвят –
на розата предвестника красив
наивно как обагри този град
и размечтах се отведнъж
и вдъхновението ме споходи.

А после – както при Вийон,
самин във вечерта смълчана
/безгласно и без никаква камбана/
неволно аз присвих ръце,
но не като за молене, а – за отбрана.

И в тази непозната тишина
чух глас, нашепващ ми, че няма
за мен надежда, нито грам
осъден съм навеки и отрано
да виждам ясно всяка красота.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close