Толкова думи,
забравени на прага,
изречени набързо на раздяла…
В този тъй бърз живот,
толкова кратък.
Събуждаш се, усмихваш се
прощаваш се.
А наоколо ти ври, кипи и появяват се
отново и отново
все нови, все красиви…
Невероятност!
Един ден, в този ден, когато
ще се завърнеш у дома, тогава
очите ти ще пият светлина,
сърцето ти ще се напълни с радост.
И твоят дом – света все още тъй неопознат
ще те приеме, както винаги и ще ти се зарадва.
Тогава думите, изречени набързо на раздяла,
на твоя праг
ти ще си спомниш и запазиш
-тези толкова много думи
неизречени.
