Никога

Някога при морето ходехме: плувахме, гмуркахме се.
И скришом пушихме цигари.
Горещи пясъци краката изгаряха,
докато намерим джапанките.

Никога  някога
в лепкавите юнски нощи –
с аромат на цъфнали липи
и сладките смокини в моя двор – сладки като устните на онова момиче.

Никога някога
мама навън,  а пипер – за вечеря.
Нанизите сафрид на дядо – за чирози – на стената.
А ние, децата на тази махала -отсреща  под ясена, в  тъмното.

Никога някога
топлият хляб от далечната фурна,
арменецът с двата коня
а  зад тях – файтонът.

И една баба, която ме пита:
– Топъл ли е хлябът, баби?
После  си отчупва краищник.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.