Една докосната душа

Една докосната душа тъгува.
Тя радва се на този световрат.
Тя пее и усеща този малък свят.
Светът е толкова огромен!
Душата ми – разпъната накръст.
Откъсната от тази рохка пръст
се извиси над сини небеса….
Над уморени дървеса,
над сключените клони
крила и дават слънчеви зори.
Душата иска да лети.
Нагоре, все и още по-нагоре…
И тя не пита, тя не моли
тя горда е – човешката душа.
Понякога поспира, сълзи рони
а после – полетяла отлетя.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close