Отново и отново, за кой ли път ще се сещаме за добре забравени български писатели. В съвременната ни „Епопея на забравените“ има един български писател, съименник на автора на „Епопеята“.
Първата (и единствена книга ) на Захари Странджев, която ми попадна беше „Страшно и ужас до бога“.
Не е лесно да се намери информация за този писател в Интернет – освен кратък анонс, на който давам линк в бележките друга информация почти няма.
Мой приятел от Нови Пазар ми даде книгата, за да я прочета и след това му я върнах. Това се случи в далечните 90 години на 20-ти век. Бях изумен от разказваческите способности на този автор, както и от живия и пъстър език, който използва в разказите си. Това го може само един разказвач по рождение, не се учи способността да заковеш вниманието на читателя и да го задържиш задълго.
Опитах се да открия повече информация в Интернет за този ( по мое мнение) уникален автор, но освен няколко споменавания на името му във форуми и анонса за кончината му няма нищо друго. Което е наистина жалко.
Пропуснах да спомена по-горе, че в електронния регистър на националната академична библиотека присъства сборника от разкази „Страшно и ужас до бога“. Издадена е 1987 г от варненското издателство „Георги Бакалов“.
Но после е пълен мрак.
Оставям тази рецензия с отворен край с молбата ако някой от четящите (и пишещи) посетители на сайта ми има информация за Захари Странджев да я сподели. Този автор заслужава да бъде четен, нека помогнем за това с каквото можем.
1. Кратък анонс за кончината на Захари Странджев:
https://literaturensviat.com/?p=29855
2.Регистър на НАЛИС :
http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000279514
