Иън Джоунс е малък човек.
Той е нисък, с малка глава, късо подстриган, леко посивял.
Не знам дали е семеен, не съм го питал за това. Един ден, докато си говорихме видях на дясната му ръка татуировка. Татуировката беше прост надпис с големи готически букви: „Джейсън Джоунс: 1991-2011“.
Иън Джоунс е добър човек. Той има каравана, която държи под наем в един от паркингите на фирмата, където работим и двамата с него. Има къща с малко дворче в близкия малък град. Има и малка кола. Иън няма големи мечти, той не иска много от живота. В свободното си време се грижи за малката си градинка в дворчето си. Там има цветя и трева, която Иън коси редовно. Той не пие и не пуши, винаги идва пръв на работа.
Един ден Иън ще се пенсионира и ще обикаля страната със своята каравана.
Ще паркира караваната в една малка горичка. Ще слуша песента на птиците и ще мисли за миналото си. После може би няколко сълзи ще се отронят от уморените му очи. Но, приел съдбата си на малък човек, Иън ще преглътне и това. После той навярно ще заспи и ще сънува една непораснала птица. Неговата птица, отлетяла завинаги преди години.
Петър Димитров. Разкази. 