Късни мисли на разсъмване

Ако можех отново да се родя бих искал да съм същия.
Звучи познато и обикновено, нали?

Хората често търсят необикновеното под лъскава опаковка, в представите им новото е нещо, което ще ги направи по-различни. Но не и по-добри. За добрината рядко се говори и още по-рядко се мисли. Но… да тръгваме вече. Почти се е разсъмнало, вятърът е добър за отплаване.

Родих се късно вечерта, в един задушен и горещ юлски ден. Скоро ще отбележа половин век откакто това се случи. Не помня много от деня на своето раждане. Помня само, че беше ужасно горещо, лепкаво, тъмно а после, когато дойде светлината стана страшно. Много се страхувах, не знам защо. Но трябваше да живея. Нямах избор. После започнах да свиквам и с времето дори започна да ми харесва.

Цял живот бягам от светлината. А хората все говорят за нея и я търсят. Казват – светлината била свобода. Така казват те. Аз само знам, че в тъмното ми беше по-уютно. Чувствах се защитен и сигурен. Навън много боли. Понякога навън е хубаво.

Казваха ми, че трябва да съм добър. После ми казаха, че съм лош. А аз си бях същият. Не се промених много откакто се родих. Може би съм забравил почти всичко вече. Но паметта на тялото ми напомня как да оцелявам. Може би това е клетъчната ми памет. Моето ДНК постоянно ме тика напред. А аз отново нямам голям избор. Живея.

В една тъмна нощ разбрах, че един ден ще умра. Бях на 7-8 години. Много се уплаших, сърцето ми почти спря. Тогава осъзнах, че оттук нататък ще съм съвсем сам. Бях сам и когато се родих, но тогава бях зает. Оцелявах.

Не харесвах тялото си. Растеше прекалено бързо, окосмяваше се, искаше прекалено много. Храна, вода, секс. После свикнах и с това. Хубаво е. Един ден ще си върна тялото там, откъдето го взех назаем.

Хората искат прекалено много. Не знам защо са такива. Вече не им се сърдя. Те просто не могат да са други. Това не ги прави нито лоши, нито – добри. Истината няма само две лица.

Днес сигурно ще е поредният слънчев ден. Поне такава е прогнозата. Чух я вчера по радиото. Хората много обичат да знаят предварително какво ще им се случи утре. Това ги успокоява.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close