На братята ми хората

Не се научих да ви мразя –
старах се доста и премного даже.
Обичам ви, до ужас и проказа
Не знам защо и не е важно.
Когато чашата с отрова ми подавахте
Тогава ви обичах също.
Не ви намразих и тогава,
Когато ми се смеехте . Прегръщах ви.
А след последната плесница – звучна
научих се от вас аз да се пазя, но любовта ми –
тя не си отиде. Луда е.
И пак ще ви обичам. Няма да съм друг.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close