Върхът

Не знаеш колко липсва ми върхът!!!
Огрян от северни сияния,
погален от безумната луна,
изкачван със надежди и мечтания,
за да се върнеш у дома.

Не знаеш колко липсва ми върхът!!!
Изгубен в блатото долинно,
вървя през мочурливи небеса,
задавиха ме хорските пустини,
и ослепях от ежедневни чудеса.

Не знаеш колко липсва ми върхът!!!
По стъпките ми стъпват днес мнозина,
забравен – като стъпкана трева,
в следата от еленово копито
ще ме откриеш утре сутринта.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close