Английски дневници: Кутийките на Пол

Пол Гууд е тийм-лидер в една кланица. Там той отговаря за товаро – разтоварните дейности в транспортния отдел. Пол е на видима възраст от около петдесет, висок, с широки рамене, леко прегърбен. Един ден попитах Пол:
– Пол, какво правиш, когато се прибереш от работа?
Пол ми отговори, че не му остава много време, за да прави каквото и да е. Прибирал се към единадесет вечерта, вечерял, после гледал телевизия и си лягал. Неговата мисис работела до късно. Тя била мениджър в голяма компания. Не мислел за работата, след като прекрачи изхода на кланицата. Просто оставял всичко, преживяно през деня в неговата си кутийка, затварял я и отварял другата, домашната. Така Пол си имал кутийки за всичко и в тях нареждал и преподреждал своите мисли, желания, емоции.

– Пол, имаш ли деца? – попитах го в друг ден.
Имал двама сина: на деветнадесет и на двадесет и четири. Живеели отделно от родителите си. После Пол ми разказа историята на по-малкия:
По време на пубертета момчето било буйно. Пол имал доста проблеми с него. Един ден разбрал, че липсва злато – бижута от дома му. Разбрал и, че малкият ги откраднал и продал. Парите изпил с приятели. Пол простил на сина си. Когато мочето навършило осемнадесет, Пол му намерил работа. Но поставил едно условие: момчето да плаща наем всеки месец. Дошло време за получаване на първата заплата. В уговорения ден за плащане на наема синът не се прибрал у дома. На следващия ден – също. И на по-следващия. На четвъртия ден се прибрал. Баща му го попитал:
– Къде беше, сине?
Синът отговорил, че бил с приятелката си на хотел в близкия град.
Пол си поискал обещания наем. Момчето отговорило, че парите за наема вече били похарчени.
– А къде ще спиш тази вечер, сине? – попитал бащата.
Младежът отговорил, че ще спи у дома. На което бащата казал:
– Това няма да се случи, синко, понеже наемът ти не е платен. Така, че – добре дошъл в истинския свят. – казал Пол на сина си, изпращайки го до входната врата.

– Не ти ли липсва синът ти понякога, Пол? – попитах аз в края на тази семейна история.
Пол ми отговори, че навремето имал чувства към детето си. Тези чувства, обаче избледнели след постъпките на момчето. А остатъците, парчетата от разбитата бащина любов били грижливо прибрани в подходящата кутийка. После Пол сложил надпис там: „Погребани чувства. Добре запазени“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close