Стълбата

„Политика“ – чувах тази дума всеки ден по телевизията, по радиото. В къщи, на масата, и там я употребяваха постоянно. Аз обикновено седях под масата в кухнята и си мислех, че говорят за някаква стълба. Така ми звучеше тази непозната дума. А те се въодушевяваха, докато я повтаряха и потретваха, особено след някоя чашка червено винце или ракийка. Думата като че ги въодушевяваше. Хубаво им ставаше да я премятат в устите си, не спираха.

После, като порастнах разбрах, че тази дума е много сложно нещо. Иска се да учиш много, да ги разбираш нещата, да си упорит и някой ден…По-после пак се сетих за стълбата. Един ден отидох на един площад в един голям град. Зарязах си изпитите след първия семестър, за да съм там – на площада заедно с другите жадни и гладни. И там всички говориха за политика. Имаше и някакви странни типове, с китари и хармонички и със закърпени дънки. Имаше ги всякакви там. Тогава, там – на големия площад аз разбрах, че е дошло времето на стълбите. И само най-добрите катерачи ще успеят, без значение колко добре са подготвени, колко и какво знаят. Всички книжки, които бях изчел по време на самотното си детство бяха безполезни. Бях си загубил времето. Всички приказки, които бях чел бяха ненужни и глупави. Понеже там доброто винаги побеждаваше накрая. Да не забравим и мама, която ме учеше да съм честен, да не лъжа и крада и ме караше всяка вечер да целувам ръка на дядо за лека нощ. Коравата му, здрава ръка, измъчена от толкова труд. Всички уроци от детството ми щяха да бъдат забравени. По-нататък тези, катерачите, вече покатерили се на върха щяха да ме убеждават, че сами са постигнали всичко, а моите книжки са ненужни. Щяха да ми казват, че мама и дядо са живели напразно и в лъжа.

Беше дошло времето на стълбите. Времето на добрите катерачи, въжеиграчи, клоуни и гъзолизци. Особено на последните. И нямаше значение нито какво е образованието ти, нито полът, нито откъде си дошъл. Имаше значение само, колко си добър в плюенето на далечно разстояние, колко са ти мазолести коленете, колко добър си в поза партер.

Беше дошло това време – за тях. За мен останаха спомените от уроците на мама и мазолестите ръце на дядо. Остана и онази купчинка детски книжки, които ме учиха, че доброто винаги побеждава.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close