Английски дневници: Съседът Пол

Един ден съседът Пол ми звънна на вратата:
-Здравей, Питър. Извинявай за безпокойството, бих желал да те помоля за услуга – малко се учудих, досега Пол никога не ме бе молил за услуги, ние дори едва се познавахме. Само понякога разменяхме по някоя дума, когато се засичахме на улицата, пред вратите на къщите си.
-Няма проблеми, Пол – отговорих – Бих ти услужил с удоволствие, стига да мога.
-Благодаря. Утре заминавам на почивка, за две седмици. Ако не те затруднява, би ли поливал цветето ми, два пъти седмично. Имам и едно коте, можеш да се погрижиш и за него? Имам достатъчно храна за него в кухнята.
-Разбира се, Пол. За мен не би било никакъв проблем. Вечерите ще наглеждам котето ти и ще проверявам цветята дали имат нужда от вода.
-Много съм ти задължен, Питър, наистина. Ето ключовете за входната врата, алармата се изключва с осем седмици. Ще се видим след две седмици и, ако има някакви проблеми – звънни ми. Не си изключвам телефона, докато съм в отпуск.
– Не се безпокой, Пол, всичко ще е наред. Радвай се на почивката си – Пол изглеждаше много доволен, че приех да му помогна. А аз, все още леко учуден от внезапния интерес на странния си съсед затворих вратата зад себе си. Тогава все още не знаех, че това е последната ми среща с Пол.

Поливах цветето редовно, както ми беше заръчал Пол. И давах храна на котето, сладко черно мъниче. Аз нямам домашни любимци, но съседът ми явно много обичаше животните. Личеше си по множеството снимки на домашни любимци по стените на стаите в дома му, както и по заглавията на книгите и дисковете в библиотеката в хола му. Една вечер, влизайки в съседската къща, за да нахраня котето се натъкнах на нещо странно. Всъщност, „странно” бе твърде слаба дума. Бях се качил по стълбите на втория етаж, за да полея китайската роза, която се намираше в спалнята. Понеже досега не бях влизал тук, забелязах лаптоп на бюрото. Не му обърнах внимание, просто очите ми го мярнаха за миг. После слязох долу да нахраня котето. Тази вечер бях уморен, денят ми беше тежък, имах нужда от почивка. Докато гледах как котето се храни, нещо ме зачовърка: сетих се за лаптопа на бюрото, в спалнята. Не съм от любопитните, но тази вечер нещо ми стана, и не устоях на изкушението да надникна в чуждия компютър. Качих се отново на втория етаж. Влязох в спалнята и се приближих до бюрото. Решително отворих лаптопа. Беше заключен с парола. Без да се замисля написах осем седмици, паролата на Пол за алармената му система. Успях! Разглеждайки иконите на екрана, попаднах на една с име: „Дневникът на Пол”. Отворих папката – имаше само един файл със същото име.

Отворих файла и се зачетох:
„18 декември
Днес бях на посещение в една ферма за крави. Преглеждах болни животни. Една от кравите беше бременна. Проверих дали бременността протича нормално, рутинен преглед. Всичко беше наред. После се прибрах. Нещо се случва с мен. Странно е. Дори не искам да мисля за това.
…По-късно този ден:
Усещам, че се появяват странни мисли в мен, докато работя. Дори се страхувам да ги изрека на глас. Не знам какво се случва, понякога започвам да се плаша от самия себе си.”
Файлът с дневника беше доста обемист, може би – повече от четиристотин страници, изписани с дребен шрифт. Избрах една от страниците напосоки:
„ 24 юни.
Днес се прибрах по-рано от обикновено. И, както никога изпитах желание да се напия. Мисля, че извърших нещо ужасно. Страхувам се…”
Отворих друга страница, исках да разбера, любопитството вече ме глождеше. Навън се бе смрачило, чувах как котето долу мърка и си играе, беше нахранено и доволно.
„15 август.
Тези жеги ще ме подлудят. А и климатикът в клиниката е повреден.
17 август.
Днес го направих отново. Просто не можах да се въздържа. Мисля, че е по-силно от мен. И трябва да го напиша, понеже няма с кого да го споделя, а и ме е страх…
…имах сексуална близост с животно. Този път бе с крава. И то – не само веднъж. Боже, помогни ми…”

Отдръпнах се назад, все още гледайки с невиждащи очи екрана на компютъра.
„Какво!…Не, това не може да е истина, Пол изглежда съвсем обикновен. Просто един странен самотник на средна възраст…”
Сега аз имах нужда да се напия. Прибрах се бързо, хлопнах входната врата зад себе си. Седнах пред масата в кухнята и си налях уиски в голяма чаша. Пих жадно, без да мисля. Бях объркан, отвратен и изумен. Чувствах се, все едно съм станал свидетел на нещо ужасно. Налях си отново и пих, и още. После заспах така, както си бях – с дрехите. Сънят ми беше дълбок и безпаметен, пиянски сън.

На следващия ден отново отидох в дома на Пол. Докато слагах храна за котето неволно го погалих по главичката и коремчето. Котарачето се нагаждаше, замърка от удоволствие. В един миг отдръпнах рязко ръка, в мислите ми отново нахлу прочетеното предната вечер. Оставих котето да се храни и изкачих бързо стъпалата към спалнята. Не бях изключил компютъра, дневникът на Пол беше отворен на страницата, която бях чел последна вчера.
„Значи все пак е истина, не ми се е привидяло вчера” –помислих си. После отново се зачетох, любопитството ми бе по-силно от първоначално обзелото ме отвращение:

„1 септември
Вече не мога да се въздържам, днес се случи отново. Този път беше съвсем младо животно, коза. Усещам, че започва да ми харесва, съзнанието ми отчита факта, че това е извращение, отричайки го, но нагонът ми е по-силен. И ме кара да го правя отново и отново. А и нали животните не могат да кажат на никого. Всъщност мисля, че един от работниците днес се навърташе наоколо, докато…трябва да съм по-предпазлив. Или по-добре: да спра за известно време, може да стане и опасно. Но как да устоя…още като ги погледна, по-силно е от мен…”
Отново ме обхвана онова чувство на объркване и погнуса. Но продължих да чета, вече бях на последната страница:
„ 2 септември
Реших да си взема две седмици отпуск. Вече казах и на шефа. Повече не издържам. Трябва да се откъсна от тази среда, да не мисля. Искам да се променя, знам, че мога. Искам да живея нормален живот, като всички останали. Чак сега осъзнавам, че така и не успях да създам семейство, искам и това да ми се случи. Но дали ще съм добър баща и съпруг? Дали ще мога някога да съм и аз да съм като другите? Дали?”
Това бе последната страница от дневника на Пол. Затворих файла, изключих компютъра.
Излязох навън, имах нужда да подишам свеж въздух. Да забравя това, което бях научил за живота на съседа си. Макар, че едва ли щеше да е възможно някога. Вървях дълго, безцелно. После се прибрах и заспах – умората ме бе повалила най-после.

Беше събота и не бях на работа. Излежавах се в леглото, не ми се ставаше още. Пуснах си телевизора и започнах по навик да сменям програмите. Изпуснах дистанционното, когато видях снимка на моя съсед по една от програмите. Втренчен в екрана, невярващ, слушах гласа на говорителя: „По-рано сутринта днес в Палма де Майорка бе арестуван ветеринарният лекар д-р Пол Кайнд. Д-р Кайнд е обвинен в многократна злоупотреба със служебното си положение, извършвайки сексуален акт с животни. Прокурорът е наредил пълно разследване. Изслушването на свидетелите и обвиняемия е насрочено за средата на следващата седмица. За коментар по случая: проф. д-р Ема Браун, председател на националното сдружение за защита правата на животните: „Подобни брутални посегателства срещу правата на животните трябва да бъдат наказвани най-строго и ние ще направим всичко възможно това да се случи. Вече имаме уверението на прокурора Мр. Донован, че в подобни случаи законът предвижда наказание от 3 до 5 години затвор, също така, отнемане завинаги на лекарските права на Гн. Кайнд. В съвременния свят на хуманност и зачитане правата на животните подобно поведение е недопустимо и трябва да бъде изобличавано и наказвано незабавно и без никакви компромиси.”
Бавно станах и се облякох. Неясната идея в главата ми вече се бе оформила. Отключих входната врата на къщата на съседа ми. Котето веднага припна, умилквайки се в краката ми. Взех го под мишница, взех и малката саксия с китайската роза на Пол. Заключих вратата и се прибрах. Бях отвратен, но не и объркан. Сипах на котето мляко в една купичка, полях цветето на Пол. После излязох.

След една седмица прочетох заглавие на първа страница на местен вестник: „Задържан за сексуално насилие над животни се обесва в килията си по време на процеса”. Изпитах облекчение. Всички изпитаха облекчение. А котето на Пол бе щастливо и доволно, погалих го по козината, скоро щеше да порасне голямо, и да си има свои малки котенца.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close