Три среднощни стихотворения

ТЕ МЕ ПОНЕСОХА

Те ме понесоха на ръце.
Бях малък и слаб, а те – силни.
Носиха ме, издигаха ме нагоре.
Тогава видях слънцето.
Обърнах се надолу,
исках да им разкажа.
Но тях ги нямаше,
отдавна.
Изгубих краката си,
корени в земята.
И полетях.

МИСЛИТЕ ЗА ТЕБ

Мислите за Теб
ме пробуждат.
Какво се промени?
Онази старица,
все още ли е там,
в родопското село?
Помня я,
тази добра жена,
която с усмивка на лице
ни носеше домашно мляко.
А старецът,
който ни поздрави,
когато на малката пътечка
крачките ни се срещнаха,
там ли е и той?
Долу – на Земята,
горе – в Родопа,
случват се чудеса.
А Орфей и Спартак
още не са се родили.
Някога траките…

КАТО ЗРЪНЦА

Като зрънца по дру̀ма,
пръснати мъниста
събирам ви,
мои думи.
И, преди да ви нарека мои,
раздавам ви.
За добра стига,
за здраве и сила,
раздавам ви,
с обич – за обич.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close