Любов

Един ден, както вървеше през пустинята, Мириам срещна красив младеж. Той беше войник, стотник, служеше в римския гарнизон, под командването на прокуратора Пилат. В този ден слънцето над Юдея светеше някак странно, не толкова изгарящо, лъчите му бяха нежни и галещи. Младата жена се прибра у дома, легна си без да вечеря и заспа, изпълнена с мечти и надежди. На следващия ден тя отново вървеше по същия път, сърцето и знаеше, че ще го срещне отново…

…Пантерос бе родом от Кипър, от семейство на търговци, хора – добри и грамотни, почитащи закона. По време на различни военни мисии той беше доказал себе си като смел воин, това му беше спечелило и званието стотник. Младежът бе обичан както от войниците, така и от римските си господари заради смелостта си, както и заради неговия весел характер. А по време на битки той се биеше като лъв. Мириам бе дъщеря на еврейски свещеник, бе възпитана да спазва строго стария закон. Този ден, когато се срещнаха, очите и потънаха в неговите очи. В същият този миг и двамата разбраха всичко. Любовта им изгря и пламна – красива, силна и всеотдайна. В същия този ден влюбената жена пожела да има дете от този мъж.

…Вестта я застигна внезапно. Това се случи, докато Мириам беше на гости у приятелката си Елисавета. Красивото, чернокосо момиче отпусна глава на рамото на зрялата жена. Тогава слезе един ангел от небесата и каза на Мириам с нежен глас:
„Мириам, твоята любов ще освети този свят. Затова не плачи, а бъди силна. Ще родиш син и той ще бъде светлина и радост за всички хора. Животът на твоя възлюбен не бе напразен. Затова бъди силна, приготви си едно сърце от обич, но – и от камък. Въздигни се сега и си отиди“. След това странно видение, Мириам прегърна добрата си приятелка и побърза да се прибере у дома. Сърцето и бе изпълнено с мъка, но – и с радост и добри надежди.

…Старият закон не разрешаваше на сама жена да роди дете. Затова бащата на Мириам настоя да се намери жених, който да запази честта на момичето и семейството. Този жених се казваше Йосиф – мъж почтен и доволно престарял. Той бе човек работлив и кротък. А в сърцето на белокосия мъж имаше една благост и нежна любов към всичко, що този свят бе сътворил. Добрата дъщеря прие покорно бащината повеля. Тя знаеше, че Йосиф щеше да е добър и грижовен мъж и баща. Но сърцето и никога нямаше да го заобича с тази страст, сила и отдаденост, с която тя обичаше младия Пантерос. Сърцето и бе завинаги отдадено, а сега любовта и щеше да се предаде на дългоочаквания младенец. Времето летеше, съвсем скоро детето щеше да се роди.

…Сръчните, отрудени ръце на Йосиф приготвиха всичко: дървена люлка за младенеца, къщата му беше стегната и уютна, направи малки слънца, едни странни кръстчета и разни други фигурки от дърво – за играчки и забавление на бъдещия му син. Всичко бе приготвено, двамата с Мириам очакваха с трепет и надежди да се роди детето.

…Нощта бе звездна и топла. Детето протегна ръчички към майка си, поело първата си глътка въздух, изгука нещо на своя си, бебешки език. После се притисна се към гърдите на Мириам и заспа. Тази нощ в небето бе изгряла нова звезда. Тази звезда щеше да огрява и топли света задълго. Звездата се наричаше Любов.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close