И този ден

И този ден,
тук, на планетата
бавно се сви,
стопи, замръзна.
Като голяма капка,
надвиснала да падне
и ни удави всеки момент
изтича
и този ден.
Дойде и жадуваната вечер.
И тогава всички,
да, казвам – всички
се наредиха на опашката.
Едно Време раздаваше безплатни мечти.
Не усетиха мириса, цвета бе блед и невзрачен,
подминаха и отидоха
да си купят понички. То заплака.
Нищо, завиха го с родопско одеало, да не му замръзне душата.
Понеже бяха милосърдни.
После всички,
да, казвам – всички
си тръгнаха:
за да забравят,
забравят,
забравят…
А то помнеше и чакаше.
Някой да си купи малка мечта, да спре да страда.
После да шляпат по топлия пясък двамата,
Времето – добрият продавач и странникът,
да запалят по цигара в този слънчев мрак,
да посвирят на китара,
миди от морето да извадят.
…Няма как. Безумно късно е, не става.
Времето, накуцвайки се сля със мрака.
После нищо не остана.