И този ден

И този ден,
тук, на планетата
бавно се сви,
стопи, замръзна.
Като голяма капка,
надвиснала да падне
и ни удави всеки момент
изтича
и този ден.
Дойде и жадуваната вечер.
И тогава всички,
да, казвам – всички
се наредиха на опашката.
Едно Време раздаваше безплатни мечти.
Не усетиха мириса, цвета бе блед и невзрачен,
подминаха и отидоха
да си купят понички. То заплака.
Нищо, завиха го с родопско одеало, да не му замръзне душата.
Понеже бяха милосърдни.
После всички,
да, казвам – всички
си тръгнаха:
за да забравят,
забравят,
забравят…
А то помнеше и чакаше.
Някой да си купи малка мечта, да спре да страда.
После да шляпат по топлия пясък двамата,
Времето – добрият продавач и странникът,
да запалят по цигара в този слънчев мрак,
да посвирят на китара,
миди от морето да извадят.
…Няма как. Безумно късно е, не става.
Времето, накуцвайки се сля със мрака.
После нищо не остана.

Един коментар към “И този ден

  1. Мариана Бусарова 25 апр. 2019 — 08:09

    Много е хубаво. 🙂

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close