По пътя

Без никаква умисъл,
тъй се носех,
вървях по пътя си умислен.
Във старо село,
опустяло
поспрях за малко,
да поседна.
Огледах се,
всред срутените къщи,
отсреща – на стобора,
със букви едри, разкривени
написал беше някой преди време:

Къде се скрихте, мили хора?”.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close