Тихо е

Тихо, тихо, колко тихо
утрото в капчуците изгря.
Как мъглата сива не успя
да покрие идващия ден
със воал от капки и тъги!…
Аз събуждам се, заспиваш ти,
този град голям ни раздели,
но събира ни отдавнашна мечта:
тя за двама е, които някога
един във друг повярваха.
Тя, мечтата простичка е,
истинска – като живота.
И, без обещания за вечност,
продължаваме. А в младостта далечна
незабравени, разцъфнали и свежи са
тези думи, най – красивите:
Обичам те!“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close