Откъснато

Вали и късно е, а всъщност – рано.
Откъснато, търкули се небето.
На клончето отсреща кацна врана,
снегът затрупа мъката, и – ето,
че този пухкав сняг вали и в мене.
Вали, скърби и трупа. Лудо време.
Мълчанието носи тежко бреме,
съдбата днес поиска да те вземе,
но няма да те дам, аз вярвам в нас.
Единствена и силна, чиста
и утре ще си тъй лъчиста,
ще светиш и в най – мрачния ни час,
Любов. Не ни напускай никога,
аз само за това те моля!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close