На бога сянката

Един бог седеше на дъното на реката.
Той бе мълчалив и прозрачен.
Нагоре бълбукаха, бореха се за живот.
Едрите риби изяждаха дребните.
Играта бе стара и вечна.
А бог – на дъното плачеше с невидими сълзи.
В сълзите му – обширни океани
се раждаха все същите създания
и те измислиха му име: Бог на нищетата.
Някакво сияние безумно прикова ги.
И те забравиха за бог. Сега децата
палави опитват се със мрежите си
да ловят на бога сянката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close