Да помълчим

Да помълчим,
преди да блесне заревото
– на утрото безумният пожар.

Да помълчим,
запазили гнездото,
на щъркела – отдавна отлетял.

Да помълчим,
а споменът за дните
нека изтлее – неживял.

Да помълчим,
а нощите честити
нека останат в паметта.

Да помълчим,
за старите приятелства,
за радостта и младостта.

Да помълчим,
за нужните предателства,
отвели ни към старостта.

Да помълчим,
за новите пътеки,
за този свят, изпълнен с красота.

Да помълчим,
а после да поемем:
по пътя,
двама, с любовта.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close