Убиец

Прибра се у дома. Завари брат си в същото състояние, в което го остави, преди да излезе. Напоследък момчето почти всеки ден беше в това състояние. Нещо като полусън, постоянно пушеше, пръстите му бяха пожълтели и изгорени от огънчето на цигарите. Заспиваше, докато пуши, цяло чудо беше, че не беше запалил къщата още. Малкият му брат, това красиво, жизнено дете се бе превърнал в сянка. Беше едва на 17, а си отиваше от този свят, бавно и мъчително.

Всичко започна един ден, когато онзи Нено му даде първите хапчета. Тогава малкият искаше просто да опита. А Нено му беше най-добрият приятел, бяха израстнали заедно. Големият вече си имаше свой живот, много не се свърташе у дома, а и, когато се прибираше, често бе пиян. Ядеше и спеше, после излизаше. На работа, или по кръчмите, с приятелите си. Тогава малкият поиска да намери свой собствен свят, някъде, където всичко е по-красиво, по-лесно. Някъде, където я няма болката.

Бащата отсъстваше вече повече от две години. Беше моряк, попаднал на грешния кораб, в грешното време. Някой беше дал сведения на местната полиция, че на кораба се превозват наркотици или оръжия. Или и двете. Тогава полицията арестува екипажа, не им разрешаваха да напускат кораба. По-късно, след много молби от страна на български дипломати, им разрешиха да слизат веднъж седмично на пристанището. Там ги чакаше един добър свещеник, който им даваше цигари, а също – и вяра. Свещеника се казваше отец Джон. Отец Джон беше с черна кожа, но – с бяла душа. А всичко това се случваше някъде в Африка, на хиляди километри от родния дом.

Майката беше една самотна жена. Имаше се за силна, хранеше надежда, че един ден мъжът и ще се прибере у дома, и всичко ще бъде по старому. Тя все още не знаеше, че животът и никога няма да бъде същият, той вече се бе променил. Животът и се бе превърнал в ад, а тя нямаше никаква идея с какво бе заслужила това.

Големият брат бе постоянно зает. Криеше болката си дълбоко в себе си. Все пътуваше нанякъде, ходеше на работа, срещаше се с приятели. Но приятелите не можеха да заместят семейството му, което бавно се разпадаше.

Малкият брат бе красиво и много жизнено дете. Роди се с буйна, златна, къдрава коса. Беше живо, весело, винаги усмихнато дете. Малкият беше ангелче в човешки образ. По-късно малкият порасна. Превърна се в красив юноша: висок, с тъмна коса, тъмносини очи, правилен нос. Беше красавец и всички го харесваха. После, когато това се случи, някак прекалено бързо възмъжа, а детското у него си отиде. Тогава малкият се срещна с онзи Нено.

Първо бяха хапчетата. После Нено домъкна отнякъде спринцовки и от кафявия прах. Беше ново, беше непознато. Беше, като че летиш, като че виждаш света отвисоко. Нямаше болка, нямаше проблеми. Хубаво му беше, и леко. А татко отново беше жив, и го прегръщаше.

После, когато преминеше действието на кафявият прах, ставаше страшно. Тялото му се тресеше, имаше чувството, че умира. И болеше, много повече от преди. Тогава добрият Нено се появяваше и носеше ново пликче с вълшебния прах. И всичко си идваше на мястото, ставаше му отново леко и светло, но – за кратко. И така, до следващия път.

Един ден големият се прибра и го завари в безпомощно състояние. Малкият беше надрусан, много. От честата употреба на онзи прах зъбите му бяха загнили и опадали. А беше само на седемнадесет… Големият побесня, толкова пъти му беше казвал да спре. Помагал му беше, и от разни каши с наркодилърите го беше измъквал. Но малкият просто не можеше да спре, вече беше много късно. Беше ужасно късно, беше тъмна, мъглива нощ. Това беше нощта, в която големият за пръв път удари братчето си. Удари го в лицето, с юмрук. Горната устна се сцепи, потече кръв. А малкият се смееше, казвайки: „Удряй! Сега доволен ли си? Тук всичко ще остане за теб.“

Не след дълго малкият някак успя да спре, започна да се изчиства. Влезе в казармата, мечтаеше за това. Един ден, когато се върна в отпуск, след клетвата си, отново се видя с добрия си приятел Нено. Същата тази вечер малкият отново полетя. На другият ден се завърна в поделението си. След два дни един капитан от поделението се свърза с големия, и му разказа всичко. Този път малкият беше отлетял, завинаги. А за големия остана всичко, тук.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close