И никой не разбра кой беше отворил прозореца

В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, и е голям студ, и духа силен северен вятър. И толкова силно духа вятърът, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели, в една малка кръчма, близо до входа на морската градина. Морето не е замръзнало още, няма как, все пак е доста солено, и се иска много студ и много вятър се иска да има, за да замръзне морето добре. В кръчмата е било задимено от цигарения дим и задушно някак, не точно топло, и краката му са замръзвали, понеже е нямало отопление, но е имало бира, и водка е имало, и много хора също. Всеки е подвиквал, смеели са се, били са много, все приятели, мъже и жени, голяма компания. Някои са си тръгнали по-рано, по двойки, или – по тройки и четворки, какво значение има сега, когато вятърът духа толкова силно, а ушите му са замръзнали, но той не усеща нищо, нали така.

Той се прибира, къде – не знае. Всъщност знае, краката му сами го водят, върви по познатите пътища, понякога пътищата свършват, тогава той пресича поляните и крачи през запустелите, безлюдни паркове, крачи направо през заскрежената трева, все пак е почти два, и сланата тъкмо започва да се стеле на плътни млечнобели талази . И е влажно, но поне не вали, а той има някакви мисли, тези мисли са хаотични, но все пак успява да си си спомни как една вечер тя се появи от нищото. Появи се тя, с нейната гъста черна коса, с няколкото бели косъма отстрани, около лявото и ухо, тя каза, че белите коси били спомени от преживени удоволствия. Така каза тя, а щом той си го спомни, значи тя наистина го е казала, но може ли човек да знае със сигурност?

Цяла вечер пиха, беше шумен купон, празнуваха рожден ден, но не помнеше чий. Имаше много хора, този път бяха в неговият апартамент, апартамента на първия етаж, досами главната алея на същата морска градина, но беше пролет. После всички се изнизаха – „Е, не е възпитано така да се говори“ – поправи той мислите си, да кажем – тръгнаха си всички и останаха само той и тя. Прилично пияни бяха и двамата, но не им пукаше, вероятно са били доста млади, понеже на младите все не им пука. И глупави са били доста, навярно, но не мисля че са били съвсем глупави, понеже тя четеше много, той също, но преди време. Сега, в два през нощта, вървейки към нейния дом, някакви неясни мисли блуждаеха в премръзналата му глава, дали пък мислите не извират от другаде? Всички казват, че мислите се намирали в главата, няма как да го знаеш това, нали? Той и тогава не разбра откъде се появи онази мисъл, но нали и двамата бяха пияни, имам предвид – онзи април, когато беше пролет.

Затвори прозореца, понеже априлските утрини са хладни, а вече беше утрин, когато те двамата не спряха да се целуват, никой не знаеше кога бяха започнали. Устните и бяха меки и плътни, имаха вкус на водка и изпушени много цигари. Тя имаше хубави устни, и хубави зъби също, когато не ги криеше зад тези хубави устни. Той беше възбуден, но изпития по-рано алкохол не позволяваше на насъбралата се в него възбуда да се излее, свободно и естествено. И затова легнаха на пода, намериха одеала и ги постлаха преди това, не бяха много меки одеалата, но тя каза, че и харесва да е твърдо. Поне телата им бяха топли, дори бяха горещи, особено нейното, но той още не знаеше точно къде.

За радост, започна да се разсъмва, а те още не спяха, и радостта беше само тяхна, а навън – кой го интересуваше какво се случва навън сега? Големият прозорец беше закрит с плътни завеси, а той не помнеше цвета на им, понеже всичко това се беше случило много отдавна, а сега зимата беше много люта и сурова. И, докато прекосяваше последния малък парк, с две-три обезлистени дървета, намиращи се точно пред входа на блока, където вляво – на първия етаж е нейният апартамент, той спря да мисли. Сърцето му обаче туптеше силно, и кой знае защо беше така.

Вратата не беше заключена, влезе в тъмния вход, прекоси предверието, светна някаква мъждукаща лампа, после изкачи на един дъх шестте стъпала. И нейната врата беше отключена, в дългия коридор беше топло, а наоколо имаше само тишина. Тогава тя излезе. „Била е в банята” – помисли си той, мислите му се стоплиха и потекоха по обичайния начин. Увита в голяма бяла кърпа, тя му се усмихна, беше с капки вода по раменете и с още мокра коса, но не беше студено, напротив, в апартамента беше вечна пролет. Той дръпна с ледени ръце бялата, полумокра кърпа, и тя вече беше съвсем гола. Прегърна я, дългата нощ отдавна беше свършила, отвън се чуваше песента на пролетните птички, навярно бяха врабчета, или – закъснели славеи, влюбени – както всяка пролет, а после – и през лятото. После и те заспаха, уморени, все още много пияни, но кой би искал да е трезвен, когато е пролет, а земята е близо до теб? И спаха дълго и непробудно, целия ден, а слънцето влезе през леко открехнатия прозорец чак късно следобяд. Влезе, направо вътре в стаята, започна да си играе с косите и, а на него изпращаше слънчеви зайчета, и никой не разбра кой беше отворил прозореца.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.