Събеседникът

Лято е и имам сини очи. Кожата ми изгаря от силното слънце и се бели, после става тъмна като кожата на циганин от Комлука. Имам тридесет слънчеви бани, от края на май досега, затова съм толкова черен вече. Освен това съм и добър събеседник, и май затова моите приятели ме викат да ходя с тях на плаж. Всяка сутрин чукам на прозореца на Мирчо, някъде към осем и половина, за да го събудя, понеже той обича да спи до късно. Мирчо е от София, баща му е голям човек, Бокито го наричат. Понякога и Фильо идва с нас на плаж. Фильо учи за моряк във Варна, но сега е във лятна ваканция. Тяхната къща е до къщата на Мирчо, а аз живея в къщата отсреща, онази на ъгъла. Тя тази къща не е на Мирчо, а на дядо му Мирон, на който е кръстен, а дядо му е баща на Бокито, големия човек, за който само сме чували, но още не сме го виждали.


Мирчо е по-нисък от мен, рус и със сини очи. И аз имам сини очи, но съм тъмнокестеняв, висок и мноого слаб. Фильо пък е с кафяви очи и с черна коса. Той също не е висок, колкото Мирчо е. Само аз съм висок, и то – доста, а те май ми завиждат малко за това, но аз не им се сърдя, понеже и двамата са по-големи от мен, но аз явно раста по-бързо от тях. Нямаме гаджета още, ходим само тримата на плаж. Когато дойде време за училище, Мирчо ще се прибере обратно в столицата. Там ще остане една седмица при чичо си, журналиста, за когото ще ви разкажа по-късно, после ще замине при баща си, в Гренландия. Баща му работи там, и цялото му семейство е с него. Мирчо има две сестри и един брат. По-малката му сестра и брат му са от втората му майка. Баща му се оженил повторно, понеже майката на Мирчо умряла преди няколко години. Майка му умряла млада, а баща му, който нямал време за децата си, понеже бил много зает човек си намерил нова жена, доста по-млада от него, за да му роди още деца, и за да може да се грижи за всички деца. Новата майка на Мирчо се съгласила на условията на големия човек, после се оженили. Условията били добри, а животът в Гренландия – повече от приличен. Новата майка на Мирчо била с черна коса, не руса, като неговата му майка, истинската, която умряла млада. Мирчо не харесвал новата си майка, но нищо не можело да се направи, понеже баща му така бил решил и точка по въпроса значи. Същият този, бащата работил нещо към министерството, някакви проучвания правил, но никой не знаеше какво със сигурност работи бащата на Мирчо. Знаеше се само, че живее в чужбина със семейството си, и държавата му плаща всички разноски, плюс голяма заплата дори и затова всички казваха, че бащата на Мирчо е голям човек.


Аз и Фильо живеем тук, на морето. Моят дядо Петър, на който съм кръстен е приятел с дядото на Мирчо. Понякога двамата дядовци ходят за риба. Понякога ни взимат и нас тримата със себе си, но не често. Мисля си, че не искат да ни взимат с тях, понеже само им пречим и не можем да ловим риба много добре.


Моят дядо бил рибар, излизал с лодка в морето да лови риба с мрежи, после продавал рибата на брега. Един ден дошли едни хора при него, наричали ги комунисти тези хора, така ми каза дядо. Това било отдавна. Хората искали дядо ми, заедно с други рибари да ги закарат с лодките си до Одеса. До Одеса с рибарски лодки е много път, това щях да го разбера сам, след няколко години, когато щях да уча в рибарско училище и аз, за да стана рибар като дядо ми. Тогава щяхме да плаваме до Одеса, но с кораб. Да плаваш с кораб до Одеса е друга работа, по-бързо стигаш, а и корабът е доста по-удобен и голям, там има каюти, в които можеш да спиш. На кораба има също и столова за моряците, наричат я салет, а столовата за капитаните я наричат каюткомпания. Каюткомпанията е по-голяма, с по-хубави маси и столове, не малка и тясна като моряшката, понеже капитаните са важни хора на кораба. Когато щях да ходя до Одеса, след време, на кораба щяхме да сме само ученици, и нямаше да има комунисти, които да искат да ги вземем с нас. Щеше да има само няколко преподаватели с нас, капитанът, моряците и един човек, който беше дебел и не знаехме какво работи, както и кой е той не знаехме. Понякога този човек, дебелият щеше да ни разказва някакви истории за комунистите, как навремето били отишли с лодки до Одеса, и колко им било тежко тогава. Аз обаче вече ги знаех тези истории, от дядо ми и затова щеше да ми е много скучно, и щях да се прозявам дори от скука, а дебелият щеше да ме гледа доста неприятно, и нямаше да ми казва защо ме гледа така.


Одеса е голям град, красив, има много сгради от царско време, има и площади там, има и много бандити също. Комунисти нямаше да видя, сигурно комунистите щяха да имат работа на пристанището, там където са лодките. Един ден щяхме да се разхождаме със съучениците ми около пристанището в Одеса, и тогава един бандит щеше да поиска да купи маратонките, с които бях обут. Аз нямаше да искам да му ги продам, понеже бяха нови. Бандитът нямаше да има маратонки, но щеше да има пари в ръката си, и с тези пари щеше да иска да плати моите маратонки. А аз щях да имам мои пари в джоба, и щях да съм много горд, че парите са мои, и съм ги спечелил сам и толкова за историята с маратонките.


Моят дядо Петър, на който съм кръстен, не можал да откаже на онези, които искали да бъдат закарани до Одеса. Те пари не му дали, понеже комунистите даваха пари после, когато видеха някой като мен, и искаха да му купят маратонките. Доста време след случката с дядо ми и комунистите, хората вече ще наричат същите тези комунисти бандити, и ще ги наричат така, понеже никой вече няма да иска да ходи в Одеса с лодки. Тогава всички ще искат да ходят в Гренландия, със самолети, а държавата да им плаща всички разноски, плюс голяма заплата и тях първо ще ги наричат комунисти, а после – бизнесмени. Накрая ще ги наричат политици, така ми каза дядо, а той знае много за комунистите.


Пари не дали на дядо ми онези, но му обещали, че един ден ще му се отблагодарят. Забравили да му кажат, обаче, кога точно ще дойде този ден. Онези били луди глави, искали да променят света. Дядо ми и той бил луда глава и, не че искал да променя света, но се увлякъл по онези, които искали да променят света и понеже бил доверчив човек, повярвал на обещанията им. Качил дядо ми онези в лодката си, и отплавали всички заедно към Одеса. Хубаво, ама, както ви казах, Одеса е доста далеч, особено, ако мислиш да стигнеш дотам с проста рибарска лодка. А лодката на дядо ми била точно такава, проста рибарска лодка била, понеже дядо ми бил рибар все пак, но не съвсем прост рибар. Не бил прост, но онези били много хитри и опитни, знаели как да убеждават един рибар, така, че да им повярва и да поиска да ги закара с лодката си до Одеса, осбено, ако рибарят и той е луда глава, като тях.


Та, качили се всички комунисти, и дядо ми подкарал лодката към Одеса. Обаче, тъкмо излезли от залива, и ги настигнал един бърз катер. В катера имало едни хора с автомати и рупори. Това били хората на закона, и на държавата. Държавата плащала на тези хора на закона, за да пазят държавата. А законът ги пазел, за да могат те пък да пазят държавата. На мен ми се струва доста объркано всичко това, ама дядо казва, че като порасна ще ми стане ясно всичко. Хората на закона заплашили дядо ми, че ако не се върне на брега, заедно с онези, ще започнат да стрелят по лодката му, с автоматите си. Говорили с рупора, понеже в морето е доста шумно, и не можеш да чуеш какво ти казва някой, ако този някой няма рупор и автомат и не е човек на закона. И дядо ми, като видял, че са насочили към него и лодката му автоматите си, им повярвал. Понеже, когато някой ти говори с рупор, и е насочил автомат срещу теб, няма как да не му повярваш.

Един ден Мирчо ни покани на рожден ден. Неговият рожден ден е през юни, а моят – през юли, но аз съм по-малък от него с една година. Мисля, че Мирчо ни покани на рожден ден, понеже тук, при дядо си, на морето няма много приятели. Иначе, ако живеехме и ние със Фильо в столицата Мирчо сигурно нямаше да ни покани на рождения си ден. Нямаше да ни покани, понеже той там си има други приятели, а бащите на неговите приятели от столицата и те са големи хора като неговия баща. Тук, обаче, на морето все още няма толкова много големи хора и Мирчо си има само Фильо и мен за приятели. И затова той ни покани и двамата на рождения си ден, който беше през юни.

Следва…