Истината за турското робство

Линк към песента: “Крали Марко и три синджира роби”

https://sr.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%D0%B8_%D1%82%D1%80%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%B0_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8

Линк към статията: “Турското робство е метафора”:

https://www.dw.com/bg/%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B5-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0/a-48327918

С нескрит интерес прочетох статията „Турското робство е метафора“ (Линкът към статията е по-горе).

За съжаление, не открих никакви реални факти в нея, факти, потвърждаващи тезата на автора и господина, който е интервюиран, факти, потвърждаващи историческата истина за петте века, през които ние, българите сме не били под турско робство.

Направи ми, обаче впечатление опитът за изопачаване, и/или неспоменаване на очевидното: 

1. Не се споменава българския фолклор, който е един от носителите на родовата ни памет. В този фолклор (народни песни, обичаи и предания) съвсем ясно се говори за това, че народът не е бил просто поданик на падишаха, поданик, към който са се отнасяли уважително и който е имал „завидно“ положение в Османската империя. Примерите са много, ще спомена само два, в които присъства робството: „Крали Марко и три синджира роби“, „Свети Георги освобождава три синджира роби“.

Има и много примери за народни песни, в които се разказва за горди българи, които не са преклонили глава пред зверствата на турските поробители: насилствено налагане на исляма, изнасилвание на жени, кражби на деца, убийства на мъже кражби и прочие безчинства…

Нали не сте забравили и: „Излял е Дельо хайдутин“, изпята от Валя Балканска? Или пък“Турчин робини караше“, изпята от Комня Стоянова? 

Не се споменава никъде и Ботев, да не говорим за останалите български революционери и български национални герои. Ще дам за пример само две от стихотворенията на Ботев, в които се говори за турското робство: „Хаджи Димитър“, и „В механата“. Предполагам, че авторът умишлено не споменава както българският фолклор, така и Ботев. Идеята му е, очевидно, да популяризира мнението, че Русия ни е заробила, а не ни е освободила. Но, ако не сме били под робство, за какво освобождаване иде реч? Явно и това е плод на пропагандата на руския империализъм и фантазиите на неукия българин. А фолклорът и стиховете на Ботев са плод изцяло на народното и авторовите въображения, кой ли знае защо?

2. След като сме били в „завидно “ положение в състава на Турската, Османската, Отоманската, или – както и да я наричате империя, защо въобще българина се бунтува, и – срещу какво? 

Ако народът е бил доволен, вследствие на благосклонното отношение на султана, па – макар и втора класа, като „рая“, „гяури“ или неверници, откъде са дошли тези хайдути, революционери, въстания и метежи? 

И затова не става дума в статията.

3. Българската църква „Свети Стефан“, построена през 19-ти век в Истанбул, е построена на частна земя. Построена е на имота на Стефан Богориди бей, българин от Котел, правнук на Софроний Врачански. Стефан Богориди е бил висш служител в султанския дворец, султански съветник. Разрешение за построяване на българска църква Богориди получава от султан Абдул Меджид през 1849г. Това са факти, всеизвестни, и лесно откриваеми, и не разбирам защо интервюираният господин не ги споменава. В замяна, тенденциозно се говори за благосклонното отнощение на султана към българската общност. Истината е, че султанът е разрешил строежа на църквата по две причини: първо, понеже Стефан Богороди е бил висш имперски сановник и дипломат, с над 30 годишна служба за империята и второ, понеже по това време са течали реформи в същата тази империя. Реформи, целящи да модернизират започналата вече да се разпада империя. Но нека оставим тълкуванието на фактите на специалистите. Истината е, че не султана, а българи като Богориди са били мотора на запазването на националното ни, българско самосъзнание, както и на вярата ни.

В заключение ще кажа, че статията е тенденциозна, откровено – русофобска, и още по-откровено – българофобска. Който не е част от това, в което вярва един народ, не е част от този народ, каквито и да са националността и името му.

А робство в България е имало, робство много по-страшно от заробването на черните африканци и последстващата търговия с тях. Поробването на българския народ е имало една цел: да унищожи българската държава, а българите да бъдат асимилирани, с всички средства.  Робство, нямащо нищо общо със амбициите и желанията на Руската империя, която по времето на заробването на България, все още е била едно малко княжество. 

Но това са неща, които всички знаем, всички, които искаме да си спомним и да не забравим.

И не става дума за това, кое е добро за Русия, и за това – какви са желанията на руските управници. Става дума за миналото на България, за народната памет, която е оцеляла повече от тринадесет века. Тази народна памет ще надживее и писалият статията, и интервюираният, и медията, която си позволява публикува толкова откровени лъжи. Българската родова памет ще надживее пияният руснак, споменат в статията, ще надживее и самата Русия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.