На Борис Виан

Ще изтръгнем всички сърца.
Без изключение.
Оцелели няма да има.
Какво приключение!…
Каква суета.
Онова нелепо прозрение,
но – истинско,
отлетя.
Пихме по едно перно,
излязохме да се поразходим.
Скочихме от моста, покачени на парапета,
скочихме от правилната страна.
И никак не болеше.
После, накрая, когато изхвърлих своя бележник
и молива,
също не болеше никак.
Понеже мравките на войната
вече ме бяха полазили.
Отдавна.