Това, което не знаем

В лунна звездна нощ се случва да погледнеш нагоре – към звездното небе. Там нещата не са се променили особено откакто изобретихме компютрите, автомобилите и самолетите. Нашите малки играчки не впечатляват въобще огромния свят. Впрочем светът не знае за нас. И всичко си остава тук – на Земята и в нашето, човешко съзнание.

Доста се постарахме да унищожим това, което ни беше подарено. Да го продадем, изсечем, разкопаем, изгорим, пробием и източим, засипем с токсични отпадъци и отрови. Отровата излиза само от нас. И в този ред на мисли нека си припомним евреина Йешу, онзи мъдър рави: „Всичко, което влиза в устата е чисто, но каквото излиза от устата е нечисто“. Тоест, изначалното, идващото от природата и дадено ни даром е чисто, но думите, деянията ни, които следват тези думи са нечисти. Защо е така?

Дали отговорът на този кратък въпрос не се крие отново в древната еврейска книга?

Дали причината за нашето желание да се самоунищожим  се крие в първородния ни грях?

Но ако е така, бихме ли били по-щастливи, ако не бяхме опитали от плода на познанието?

И тук рави се намесва с друга известна мъдрост – „Блаженствата“:

„…Блажени са нищите духом, понеже те ще наследят царството небесно…“.

Дали той е имал предвид необременените умове или тези, които имат ум на деца в тяло на възрастни аз не зная. Но в мен отдавна се прокрадва едно съмнение: дали знанието не е донесло повече вреди отколкото ползи на човека? И този въпрос ще остане без еднозначен отговор – като лъч с ясно начало и посока, но все още без край…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.