Събуждаш се час и половина по-рано. Къпеш се, бръснеш се, правиш си кафе. Трябва нещо да се закуси. Пушиш.

Тръгваш за работа. По сънните, криволичещи улици има и други като теб. Събуждащ се град, вените му се изпълват с коли и мърдащи хора.

Пристигаш. Влизаш, заставаш на точното място и в точното време. Работиш. Тялото ти протестира, а душата се крие. Хапваш нещо, пушиш. После пак. До 5. В колата, на път към в къщи си мислиш. А не трябва. Всеки бърза, оживено е на пътя.

Прибираш се. Душата се събужда, а тялото заспива. До утре. До някога, когато ще се сберат отново и ще станат едно цяло. Душата и тялото ти. Когато нуждите ще са задоволени, когато няма да има повече: „искам“ и „трябва“.

А дотогава: Събуждаш се час и половина по-рано. Къпеш се, бръснеш се, правиш си кафе…