Фчилички

— Петьо, ела тук, мойто момче – казва другарката – Сядай при Диди, и да си изядеш всишко.

На пейката сме седнали четирима, аз съм до Диди. Обядът е пилешка супа, домати с ориз, а за десерт има зелено грозде. 

— Всишки да си изядат обяда – вика другарката. Тя е едра жена, с къдрава руса коса. 

— Ти защо не ядеш, бе Диди? – Почвай!

После другарката отива в другия край на столовата, и сяда на едно от малките столчета. Там си говорят с лелята и пият кафенце. На нас ни дават сок и чай. Чаят мирише на трева. Лелята е стара и дебела. Лелята готви и чисти, и когато някой се напишка в леглото, сменя чаршафите и му се кара. Лелята е лоша.

— Другарката е лоша – казва Диди. Очите и са насълзени. Диди е с черна коса вързана на две тънки плитчици. Диди е хубава. Миналата седмица ни заведоха на разходка, и ни снимаха – пред фонтана на площада, там където са гълъбите. Имаше много гълъби – другите не знаят, но аз ги видях от къде излизат. 

— Искам в къщи – казва Диди. Хубава е, нищо че плаче – Ще я изкажа на мама другарката. 

Диди дъвче гроздето и преглъща. Аз плюя люспите под масата, и се оглеждам, да ме ме види другарката. Мразя люспите, навсякъде са: в супата, в ориза, гроздето и то има люспи. Има и семки, и горчат като ги хрускам. Хрус-хрус. Ето още една. Гадно грозде!

— Ще си играеш ли с мене – пита Диди. Гледа ме, пита мен. Вече не плаче. Хваща ми ръката. Ръката и е потна. 

— Да, ама после – казвам. Срам ме е от Диди. Много е близо. Много е хубава. Дърпам си ръката.

— Всишки да стават! – вика другарката – Всишки към спалните!

Другарката говори смешно. Тя не е лоша. Тя много бърза. Лелята прибира чиниите. Лелята не е лоша. Лелята бърза, но не колкото другарката.

— Ще те чакам после да си играем на люлките – казва Диди. 

Диди спи в другата спалня. Там са момичетата.

— Шшшт! Тихо! Всички да спят! – вика лелята. Другарката я няма.

Аз не мога да заспя, само затварям очи, да не ми се кара лелята.

— И никакво пишкане в леглото – казва лелята. Гледа към Владо. Той редовно се напишква в леглото. После мирише лошо. После лелята му се кара и той пак се напишква. Другите му се смеят, а на мен ми е жал за Владо. Те му се смеят, а той мълчи.

– – – – – – –

— Виж какво си имам – казва Диди. В ръката си стиска малко листче. На него има печатче – червена пчеличка. 

— Имам шест фчилички! – казва. Много е горда. Нослето и се вирва нагоре. 

— Аз пък знам откъде идват гълъбите – казвам. Диди мълчи.

— Ще ме люлееш ли? – казва Диди и сяда на люлката.

— Да – казвам и я залюлявам.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.