Избрано

Къщата

Тъжна бе тази пролет. Беше май, малко след средата - 17-ти. Липите - строени като войници от двете страни на малката улица и те бяха тъжни, макар че вече бяха показали листата си на целия свят. Светът всъщност не беше голям - една улица и нейните хора, живеещи отдавна тук. Вървях без посока, краката ме …

Нататък Къщата

Моят Вийон

"На времето останал верен раздаде своето Вийон: като лопата беше черен, изстискан бе като лимон и нямаше дори подслон да завещае на другар  - без грош под този небосклон, не доживя да стане стар." Из "Малкото завещание" - превод Васил Сотиров. За Франсоа Вийон е писано много повече, отколкото той самият е писал през целия …

Нататък Моят Вийон

Избрано

Странно

— Казвам се Карамфил - представи се протагонистът - Наричай ме Фильо. — Знам как се казваш - каза авторът. — Така е - отговори Фильо - А защо си ми измислил такова идиотско име? — Какво му е на името? - почеса се по голото теме авторът - Кръстих те на цвете. — Цвете, …

Нататък Странно

От 7 до 5

Събуждаш се час и половина по-рано. Къпеш се, бръснеш се, правиш си кафе. Трябва нещо да се закуси. Пушиш. Тръгваш за работа. По сънните, криволичещи улици има и други като теб. Събуждащ се град, вените му се изпълват с коли и мърдащи хора. Пристигаш. Влизаш, заставаш на точното място и в точното време. Работиш. Тялото …

Нататък От 7 до 5

Избрано

Един скучен разказ, който написах вчера

Лятото свърши и дойде есента. Всъщност - не. Никой не започва разкази така, не и с подобно банално изречение.  Мога да опитам да започна отново, но дали ще ми стигне времето? А мога и да я карам както аз си знам. Да видим тогава какво ще излезе. Историята се случи един благодатен четвъртък следобяд, когато …

Нататък Един скучен разказ, който написах вчера

Това, което не знаем

В лунна звездна нощ се случва да погледнеш нагоре - към звездното небе. Там нещата не са се променили особено откакто изобретихме компютрите, автомобилите и самолетите. Нашите малки играчки не впечатляват въобще огромния свят. Впрочем светът не знае за нас. И всичко си остава тук - на Земята и в нашето, човешко съзнание. Доста се …

Нататък Това, което не знаем

“Католици” ООД

Бог е жена. Но папата е мъж. Католическата църква, може би най-богатата в света, не само с безбройните банки на Ватикана, а и с милионите бизнеси, имоти и какво ли не, е пълновластен господар в този свят. Но това отдавна не е достатъчно. В извратеното съзнание на поколения папи живее една доминираща мисъл: Да владееш душите на …

Нататък “Католици” ООД

Избрано

Събеседникът

Лято е и имам сини очи. Кожата ми изгаря от силното слънце и се бели, после става тъмна като кожата на циганин от Комлука. Имам тридесет слънчеви бани, от края на май досега, затова съм толкова черен вече. Освен това съм добър събеседник, май затова моите приятели ме викат да ходя с тях на плаж. …

Нататък Събеседникът

Стълбата

"Политика" - чувах тази дума всеки ден по телевизията, по радиото. В къщи, на масата, и там я употребяваха постоянно. Аз обикновено седях под масата в кухнята и си мислех, че говорят за някаква стълба. Така ми звучеше тази непозната дума. А те се въодушевяваха, докато я повтаряха и потретваха, особено след някоя чашка червено …

Нататък Стълбата

Избрано

В ръцете на Бога

Карам бързо. Понякога обичам бързите скорости, но не винаги. Зависи от колата. Един път карах Мерцедес, и ми хареса. Влезеш ли в тази кола обаче, губиш връзка с околния свят. Мисля, че Робърт Пърсиг бе писал нещо по темата за колите и моторите. Аз мотор не съм карал досега, а да се уча вече ми …

Нататък В ръцете на Бога