Брегът

Когато вечерта се плъзне - мокра, когато тръгне си денят, когато слънцето не ще те стопли тогава погледни брега: как е разсякъл синевата морска, оголил скални рамене, той пази всички стъпки хорски, и тайните на сладки грехове. Той с бурите се люби всяка вечер, обяздват го немирни ветрове, брегът е крачката последна, началото на нови …

Нататък Брегът

Ще изтръгнем

На Борис Виан Ще изтръгнем всички сърца. Без изключение. Оцелели няма да има. Какво приключение!... Каква суета. Онова нелепо прозрение, но - истинско, отлетя. Пихме по едно перно, излязохме да се поразходим. Скочихме от моста, покачени на парапета, скочихме от правилната страна. И никак не болеше. После, накрая, когато изхвърлих своя бележник и молива, също …

Нататък Ще изтръгнем

И още една, на прага

От нищото, в безкрая се раждаш ти - поредица от думи. Подреждат те,стараят се, но ти само понякога прескачаш прага, който ни отделя от невидимото и разбуждаш ни: поезия наричат те, поети те прегръщат, и след тебе тичат. Предричат те, и търсят те, но ти намерена си само, никога - потърсена. Намерена- в зениците на …

Нататък И още една, на прага

И този ден

И този ден, тук, на планетата бавно се сви, стопи, замръзна. Като голяма капка, надвиснала да падне и ни удави всеки момент изтича и този ден. Дойде и жадуваната вечер. И тогава всички, да, казвам - всички се наредиха на опашката. Едно Време раздаваше безплатни мечти. Не усетиха мириса, цвета бе блед и невзрачен, подминаха …

Нататък И този ден

Никога

Някога при морето ходехме: плувахме, гмуркахме се. И скришом пушихме цигари. Горещи пясъци краката изгаряха, докато намерим джапанките. Никога  някога в лепкавите юнски нощи - с аромат на цъфнали липи и сладките смокини в моя двор - сладки като устните на онова момиче. Никога някога мама навън,  а пипер - за вечеря. Нанизите сафрид на дядо …

Нататък Никога

Толкова думи

Толкова думи, забравени на прага, изречени набързо на раздяла... В този тъй бърз живот, толкова кратък. Събуждаш се, усмихваш се прощаваш се. А наоколо ти ври, кипи и появяват се отново и отново все нови, все красиви... Невероятност! Един ден, в този ден, когато ще се завърнеш у дома, тогава очите ти ще пият светлина, …

Нататък Толкова думи