Избрано

Къщата

Тъжна бе тази пролет. Беше май, малко след средата - 17-ти. Липите - строени като войници от двете страни на малката улица и те бяха тъжни, макар че вече бяха показали листата си на целия свят. Светът всъщност не беше голям - една улица и нейните хора, живеещи отдавна тук. Вървях без посока, краката ме …

Нататък Къщата

Избрано

Странно

— Казвам се Карамфил - представи се протагонистът - Наричай ме Фильо. — Знам как се казваш - каза авторът. — Така е - отговори Фильо - А защо си ми измислил такова идиотско име? — Какво му е на името? - почеса се по голото теме авторът - Кръстих те на цвете. — Цвете, …

Нататък Странно

Избрано

Един скучен разказ, който написах вчера

Лятото свърши и дойде есента. Всъщност - не. Никой не започва разкази така, не и с подобно банално изречение.  Мога да опитам да започна отново, но дали ще ми стигне времето? А мога и да я карам както аз си знам. Да видим тогава какво ще излезе. Историята се случи един благодатен четвъртък следобяд, когато …

Нататък Един скучен разказ, който написах вчера

Избрано

Събеседникът

Лято е и имам сини очи. Кожата ми изгаря от силното слънце и се бели, после става тъмна като кожата на циганин от Комлука. Имам тридесет слънчеви бани, от края на май досега, затова съм толкова черен вече. Освен това съм добър събеседник, май затова моите приятели ме викат да ходя с тях на плаж. …

Нататък Събеседникът

Избрано

В ръцете на Бога

Карам бързо. Понякога обичам бързите скорости, но не винаги. Зависи от колата. Един път карах Мерцедес, и ми хареса. Влезеш ли в тази кола обаче, губиш връзка с околния свят. Мисля, че Робърт Пърсиг бе писал нещо по темата за колите и моторите. Аз мотор не съм карал досега, а да се уча вече ми …

Нататък В ръцете на Бога

Избрано

Любовта е по-голяма от небето

— Любовта е такова нещо, брадъре - каза Кольо Лудия - Та чак небето се синее. Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен …

Нататък Любовта е по-голяма от небето

Снощи ходих на театър

Снощи ходих на театър. Бях сама. Доставя ми удоволствие на душата театърът. Понякога ми се доплаква, когато гледам как актьорите изтеглят нишката на разказа. Теглят я право от дъното на техните си души, за да стигне до моята душа. Старая се да не плача, поне докато съм в театъра. Не искам да ми се разтече …

Нататък Снощи ходих на театър

Избрано

Светецът

Капитанът, моят шеф каза, че няма проблем. Не каза точно това, ако трябва да съм честен. Той е голям мъж, имам предвид не само това, че е едър. Каза ми, че мога да отида на погребението, после ме попита на колко е приятелят ми. Казах му. След това, докато излизаше от офиса ми, Капитанът си …

Нататък Светецът

Избрано

Писмото

Едно Пътувах трети ден, сменях една магистрала с друга, спрях няколко пъти, за да заредя и да похапна, а после - пак на пътя. Беше късен следобяд, когато се качих на US64, и поех на югозапад. Трябваше да намеря хотел, бях уморен, исках да се изкъпя и да поспя, а на следващия ден щях да …

Нататък Писмото

Избрано

Статуята, дъждът, и надеждите ни в събота следобяд

Погледнах кучето, малко, черно и с лъскава козина. Стоеше неподвижно на задните си крака пред мъжа, който бе облечен в черни дрехи: високи ботуши, широк панталон, късо палто и шапка с периферия. До кучето имаше висока ваза, и тя черна и непрозрачна. Вляво от статуята (мое дясно, бях от другата страна на улицата), точно зад …

Нататък Статуята, дъждът, и надеждите ни в събота следобяд