Избрано

Какво ми каза Ремарк

- А какво мислиш за Ремарк? Погледнах към Джазмин, меката светлина на залязващото слънце огряваше лявата половина на лицето и, очите и се смееха. Очите и бяха кафяви, със златни нишки, виждах отражението си в тях: криви очила, и наченки на усмивка и любов. - От него помня един западен фронт, и онзи черен обелиск …

Нататък Какво ми каза Ремарк

Избрано

Черен пирон в сивото небе

Една сутрин се събудих и го видях, на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като …

Нататък Черен пирон в сивото небе

И никой не разбра кой беше отворил прозореца

В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, голям студ, духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели в една малка кръчма, близо …

Нататък И никой не разбра кой беше отворил прозореца

Аз бях

Запознах се с Матю преди може би петнадесет години. Тогава той беше около седемдесет и пет годишен. Родом от странджанско село, моят нов приятел ми каза, че живее повече от четиридесет години в чужбина. Каза ми и, че това е последното му идване в България. Говорихме си за живота му, разказа ми как е избягал …

Нататък Аз бях

Английски дневници: В мъглата

Джим Сафърингинсайлънс беше нисък мъж без врат, червендалест, половин ирландец и половин англичанин. Той беше неуверен, на средна възраст, работещ и отговорен. И като всеки истински британец - нещастен и незадоволен. Джим обаче не споделяше тази си незадоволеност с никого, дори и с майка си - Вики Ластрезорт. Майка му си беше запазила моминското име. Майка …

Нататък Английски дневници: В мъглата

Последният

Не бягаше, по-скоро се тътреше. Едва движеше крака, опитвайки се да догони другите. Бе изплезил език, а потта се стичаше надолу по челото му, и влизаше в очите му. Щипеше му на очите, обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Трябва да издържи, и да стигне финала, макар и осми. На …

Нататък Последният