Бялата и като сварено яйце кожа

Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното …

Нататък Бялата и като сварено яйце кожа

Какво ми каза Ремарк

- А какво мислиш за Ремарк? Погледнах към Джазмин, меката светлина на залязващото слънце огряваше лявата половина на лицето и, очите и се смееха. Очите и бяха кафяви, със златни нишки, виждах отражението си в тях: криви очила, и наченки на усмивка и любов. - От него помня един западен фронт, и онзи черен обелиск …

Нататък Какво ми каза Ремарк

Черен пирон в сивото небе

Една сутрин се събудих и го видях, на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като …

Нататък Черен пирон в сивото небе

И никой не разбра кой беше отворил прозореца

В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, голям студ, духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели в една малка кръчма, близо …

Нататък И никой не разбра кой беше отворил прозореца

Аз бях

Запознах се с Матю преди може би петнадесет години. Тогава той беше около седемдесет и пет годишен. Родом от странджанско село, моят нов приятел ми каза, че живее повече от четиридесет години в чужбина. Каза ми и, че това е последното му идване в България. Говорихме си за живота му, разказа ми как е избягал …

Нататък Аз бях