Избрано

Къщата

Тъжна бе тази пролет. Беше май, малко след средата - 17-ти. Липите - строени като войници от двете страни на малката улица и те бяха тъжни, макар че вече бяха показали листата си на целия свят. Светът всъщност не беше голям - една улица и нейните хора, живеещи отдавна тук. Вървях без посока, краката ме …

Нататък Къщата

Избрано

Странно

— Казвам се Карамфил - представи се протагонистът - Наричай ме Фильо. — Знам как се казваш - каза авторът. — Така е - отговори Фильо - А защо си ми измислил такова идиотско име? — Какво му е на името? - почеса се по голото теме авторът - Кръстих те на цвете. — Цвете, …

Нататък Странно

Избрано

Един скучен разказ, който написах вчера

Лятото свърши и дойде есента. Всъщност - не. Никой не започва разкази така, не и с подобно банално изречение.  Мога да опитам да започна отново, но дали ще ми стигне времето? А мога и да я карам както аз си знам. Да видим тогава какво ще излезе. Историята се случи един благодатен четвъртък следобяд, когато …

Нататък Един скучен разказ, който написах вчера

Избрано

Събеседникът

Лято е и имам сини очи. Кожата ми изгаря от силното слънце и се бели, после става тъмна като кожата на циганин от Комлука. Имам тридесет слънчеви бани, от края на май досега, затова съм толкова черен вече. Освен това съм добър събеседник, май затова моите приятели ме викат да ходя с тях на плаж. …

Нататък Събеседникът

Избрано

В ръцете на Бога

Карам бързо. Понякога обичам бързите скорости, но не винаги. Зависи от колата. Един път карах Мерцедес, и ми хареса. Влезеш ли в тази кола обаче, губиш връзка с околния свят. Мисля, че Робърт Пърсиг бе писал нещо по темата за колите и моторите. Аз мотор не съм карал досега, а да се уча вече ми …

Нататък В ръцете на Бога

Избрано

Любовта е по-голяма от небето

— Любовта е такова нещо, брадъре - каза Кольо Лудия - Та чак небето се синее. Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен …

Нататък Любовта е по-голяма от небето

Снощи ходих на театър

Снощи ходих на театър. Бях сама. Доставя ми удоволствие на душата театърът. Понякога ми се доплаква, когато гледам как актьорите изтеглят нишката на разказа. Теглят я право от дъното на техните си души, за да стигне до моята душа. Старая се да не плача, поне докато съм в театъра. Не искам да ми се разтече …

Нататък Снощи ходих на театър

Избрано

Светецът

Капитанът, моят шеф каза, че няма проблем. Не каза точно това, ако трябва да съм честен. Той е голям мъж, имам предвид не само това, че е едър. Каза ми, че мога да отида на погребението, после ме попита на колко е приятелят ми. Казах му. След това, докато излизаше от офиса ми, Капитанът си …

Нататък Светецът

Избрано

Бялата и като сварено яйце кожа

Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното …

Нататък Бялата и като сварено яйце кожа

Какво ми каза Ремарк

- А какво мислиш за Ремарк? Погледнах към Джазмин, меката светлина на залязващото слънце огряваше лявата половина на лицето и, очите и се смееха. Очите и бяха кафяви, със златни нишки, виждах отражението си в тях: криви очила, и наченки на усмивка и любов. - От него помня един западен фронт, и онзи черен обелиск …

Нататък Какво ми каза Ремарк